Стаята на Мъченията(Хидан)

Хидан дори не се замисли и каза;

-Повярвай пак щеше да е така само ти си ми в ума и без това.

Конан се изправи и отиде до прозореца като половината и роба се вла4е първо защото и беше голяма второ защото беше разкопчана до някъде..Погледна през прозореца,но погледът и беше празен..след няколко минути мълчани тя каза
-Щом казваш вярвам ти

Конан се беше облегнала на него ..като каза
-Хидане не говори такива неща моля те..
След което се обърна и го целуна по усните

Хидан каза;

-Съжелявам ,но някой неща трябва да се казват на време и някой хора трябва да ги знаят..

Като и отвърна на целувката.

Конан кимна като като седна на земетя и се замисли за нещо

Хидан каза;

-Какво ти има нещо лошо ли направих?

-Мне просто не мога да разбера кфо става с мен..По едно времете желаех..сега просто нищо ..след няколко минути ще е друго ..
каза тя като го погледна

Хидан каза:

-Споко де няма нищо..абе ние с теб май трябва да се убличаме вече.

-Аз ще си тръгвам ..
каза тя като се изправи и тръгна към враттата

Хидан каза;

-Б...

И отиде да се преоблича.

Хидан се облече и излезе.

Хидан се прибра изключи печката отвори прозореца и си полегна като заспа.